Елиът Уайнбъргър

Превод от английски Стоян Гяуров. Сборник с есета на Уайнбъргър в превод на Стоян Гяуров предстои да излезе от изд. „Колибри“ тази година.

Чан Чъхо изгубил през VIII век поста си в императорския двор и се оттеглил в планините. Той се отдал на риболов, но никога не използвал стръв, защото целта му не била да лови риба.

Чан Дзай бил през III век секретар на престолонаследника. Той бил толкова грозен, че когато излезел на улицата, децата го замеряли с камъни.

Чан Цио се нарекъл Жълтия бог през II век и повел армия от 360 000 свои последователи, всички с жълти тюрбани. Те свалили династията Хан.

Чан Чао, един от Петимата мъдреци, паднал от коня си през ХVIII век, но впечатлил императора, защото продължил да пише стихотворения с лявата си ръка.

Чан Чънчоу бил известен през VIII век със своята ненадмината честност. Когато го назначили за губернатор на Шучоу, той дал банкет за всичките си приятели и близки, дарил ги щедро с коприна и пари, и тогава, просълзен, им съобщил, че отсега нататък няма да може да ги види никога повече.

Чан Съню нарисувал през VI век два дракона без очи върху Храма на мира и радостта и предупредил, че рисунката трябва да остане незавършена. Един невярващ запълнил очите и стените на храма рухнали в момента, в който драконите отлетели.

Чан Чун бил философ от ХIV век, който бродел из планините и винаги носел желязно кепе.

Чан Циен бил през II век пр. н. е. първият китаец, пътешествал далеч на запад. Той бил заловен в Бактрия и останал в затвора десет години, докато един ден успял да избяга във Фергана. Оттам той донесъл първите орехи, отглеждал лози, чворест бамбук и коноп, и усъвършенствал изкуството на винопроизводството.

Смятало се, че същият този Чан бил пътешествал толкова много, че открил извора на Жълтата река, която тече надолу от Млечния път: след като месеци наред следвал реката срещу течението й, той стигнал до някакъв град, където видял един млад мъж, който водел бивол на водопой, и една млада жена, която предяла. Попитал къде се намира, а девойката му дала една совалка и му казала да я покаже на известния астроном Йен Чунпин. Когато Чан се завърнал, астрономът познал совалката, която принадлежала на Предящото момиче, съзвездие Лира, и му казал как точно в момента, когато Чан влизал в непознатия град, забелязал една падаща звезда между Предящото момиче и момчето, което карало бивола на водопой.

Чан Чао казал през ХVII век: „Цветята трябва да имат пеперуди, планините трябва да имат потоци, скалите трябва да имат мъх, океанът трябва да има водорасли, старите дървета трябва да имат увивни растения, а хората трябва да имат мании“.

Чан Чан, учен и губернатор през I век пр. н. е., имал привичката лично да боядисва веждите на жена си. Когато императорът го попитал защо, Чан отвърнал, че жените смятат веждите за изключително важни.

Както Чан Чо през VIII век, така и Чан Циукуо през ХI век можели да изрязват пеперуди от хартия, които припърхвали из въздуха и сетне се връщали в ръцете им.

Чан Чу, един поет от ХIII век, написал стиха „Катаклизмът на червените овце“, който никой до днес не е могъл да обясни.

Чан Сюцин, даоист, който никой не помни кога точно е живял, се сдобил с еликсира на живота и открил, че тигрите се подчиняват на всяка негова дума.

Чан Йенси написал през ХVIII век трактат за мастилото.

Чан Лихуа била през VI век любимата конкубина на императора, известна също с красотата на косата си, която била дълга повече от два метра.

Чан Юн, поет от V век, получил ветрило, направено от пера на бяла чапла от един даоистки свещеник, който му казал, че на необикновените хора трябва да се подаряват необикновени неща. Императорът казал, че царството не може да си позволи да бъде без човек като Чан Юн, но не може да си позволи да има и двама като него.

Чан Сюн се държал храбро при обсадата на Суейян през 756 г. и когато положението със запасите и храната станало критично, пожертвал дори любимата си конкубина, ала напразно. Обзет от патриотичен гняв, той така бясно заскърцал със зъби, че след екзекуцията му открили, че не му бил останал нито един зъб.

Чан Фанпин бил плодовит писател от ХI век, който никога не правел чернова.

Семейството на Чан Куни през VII век било известно с това, че може да се похвали с девет поколения, живели в хармонично единство. Когато императорът попитал как е възможно това, Чан Куни поискал перо и хартия и написал безкрайно много пъти йероглифа за „търпение“.

Чан Куо бил един от Осмината безсмъртни от VIII век. Императрицата проводила пратеник, който да го извика в двора, но когато пратеникът пристигнал, Чан бил вече мъртъв. По-късно той се появил отново и императрицата проводила друг пратеник, който изпаднал в безсъзнание, продължило с години. Трети пратеник най-сетне сполучил и Чан забавлявал двора като ставал невидим и пиел отрова, но отказал портретът му да бъде поставен в Залата на достойните.

Чан И съставил през II век енциклопедия с разновидна информация. Чан Кай, през същия век, можел да отглежда жаби.

Чан Ин, през ХVII век, бил официалният Четец на императора.

Чан Дзу, през VII век, бил твърде критичен и постоянно изпадал в затруднения, но казвали, че есетата му били като хиляда къса злато, избрани от хиляда къса злато. Това означава, че всичките били безценни.

Чан Инуън, през ХVI век, не можел да си вземе изпитите, защото мислел само за антики. За щастие той станал ценител и познавач на изкуството.

Когато Чан Шао умрял един ден при управлението на династията Хан, той се явил насън на най-добрия си приятел Фан Шъ. Фан незабавно тръгнал за погребението в една много далечна провинция. Седмици наред никой не можел да вдигне ковчега на Чан, докато не пристигнал Фан на бял кон, облечен в траурни одежди.

Чан Хуан-йен, последният поддръжник на династията Мин през ХVII век, се оттеглил на един гол остров, където обучавал маймуни да го предупреждават за приближаването на враг.

Чан Цао рисувал през IХ век дървета, като използвал едновременно пръста си и изхабената дръжка на четка – едното за живата материя, другото за мъртвите клони и опадалите листа.

Чан Хуа написал през III век една прочута рапсодия, или римувано стихотворение в проза (фу) за мушитрънчето: мушитрънчето е една дребна птичка. Тя яде само по няколко зрънца; тя си свива гнездо на един-единствен клон; тя може да прелети само няколко метра; тя заема малко място и не вреди никому. Перата й са безлични; тя е безполезна за човечеството, но и тя вдишва силата на живота. Патиците и гъските могат да летят чак до облаците, но ги убиват със стрели, заради тлъстото им месо. Сините рибарчета и пауните са обречени на смърт, защото перата им са красиви. Соколът е хищен, но го държат на връв; папагалът е интелигентен, но го държат в клетка, където е принуден да повтаря думите на своя господар. Само малкото мушитрънче, ненужно и лишено от обаяние, е свободно.

Чан Хуа, подобно на много поети, не се вслушал в собствените си думи. Той произхождал от уважавано семейство, което изпаднало в бедност. Като юноша бил козар, но умът му бил толкова необикновен, че успял да се ожени за дъщерята на един виден държавен чиновник и бил назначен за Ерудит в Министерството на церемониите. Оттам той се издигнал до Заместник компилатор, после до Благородник на дворцовите писари и императорът често се консултирал с него по въпроси на ритуала и протокола. През 267 г. той получил титлата Маркиз на проходите, а през 270 г. измислил система за организация и каталогизиране на имперската библиотека, която била използвана в продължение на векове. Сетне станал Маркиз на Гуану и Военен губернатор на Ючоу. През 287 г. хоризонталната греда в Голямата зала на Имперския храм на предците рухнала и отговорността за станалото била хвърлена върху Чан, по онова време вече Директор на Министерството на церемониите, който изпаднал в немилост. Няколко години по-късно, с възкачването на нов император, Чан се завърнал в двора и заемал постове като Гранд на правото на императорската свита, Надзирател на майсторите писари, Херцог на Чуану и, най-високият му пост, Министър на строежите. През 299 г. той бил уличен в дворцови интриги и отказал да се присъедини към оказалия се в крайна сметка успешен преврат. Той, всичките му синове и техните синове били екзекутирани.

Илюстрации: бронзови огледала от периода на династията Танг.

Обратно към съдържанието на броя.